БЪЗАК ТИНКТУРА

БЪЗАК, ТРЕВИСТ БЪЗ, ТИНКТУРА, 100мл - Sambucus ebulus
ТИНКТУРА ОТ СВЕЖИ УЗРЕЛИ ПЛОДОВЕ БЪЗАК
Студен извлек - 100мл съдържа 20мл бъз плод

Състав: 1ml съдържа 1ml тинктура от бъзак плод 1:5, еквивалентен на 200mg билка. 
Без лекарско предписание.

Приложение: Перорално - Пие се 5-15 капки, три пъти дневно, 10-15 минути преди хранене в 100 мл вода. 

Действие: Имуномодулиращо, имуностимулиращо действие. Силно антимикробно действие при инфекции на пикочните пътища. Намалява кръвното налягане. Слабително, потогонно и диуретично средство. При желязодефицитна анемия. При туберкулоза и хемороиди. При катари на горните дихателни пътища, при невралгии, ревматизъм, при уртикария, подагра. Има апетитовъзбуждащо и тонизиращо действие, стимулира хемопоезата. В народната медицина са описани и приложения за борба с рака.

Предупреждения: Да не се превишава препоръчаната доза. Узрелите плодове на бъзака не са токсични. Въпреки това е необходима предпазливост и спазване на дозировката.
Да не се използва от бременни, кърмачки и лица под 16 години.

Срок на годност след първо отваряне на опаковката: 2 месеца.

Бъзак (Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода.

Разпространен е из цялата страна до 1800 м. надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).

Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.